Оказва се, че много хора смятат, че чувството за вина е много хубаво чувство. И човекът, който се самообвинява, е добър човек, защото има съвест. А след като има съвест, значи е порядъчен. Но това е абсурд. Защото точно онзи, който се самообвинява, е най-лошият и непорядъчният. Точно той постоянно твърди: „Аз съм лош и недостоен, не постъпих добре.” И с тези свои мисли привлича съответната ситуация. Наказанието все още не е направило никого по-добър.
Вече неведнъж казах, че ние сами създаваме всички ситуации в живота си – чрез своите мисли, чувства, емоции. Според мен чувството за вина е най-разрушителното от всички.
Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?”, „Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?”
Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?” Но това не са същите въпроси. Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка.
Защо хората се обвиняват и се наказват?
Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно.” Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение.
Но тук има един парадокс. Наказанието учи какво не трябва да правим, но не ни учи какво да правим вместо това.
Когато някой възрастен човек обвинява и наказва себе си, той също се стреми да промени поведението си, иска да стане по-добър. Но наказанието е много лош метод за постигането на тази цел. Нещо повече, като обвиняваме и наказваме себе си, ние си поставяме определени рамки, граници, от които не можем да се измъкнем. Защото в момента, в който престъпим тези граници на позволеното, автоматично (тоест подсъзнателно) се задейства механизмът за самонаказание.
Освен това, наказанието и чувството за вина винаги са свързани с болка, страдания, нещастни случаи, обиди, озлобление. Оказва се, че ако се чувствате виновни, подсъзнателно привличате в живота си всички тези неприятни и разрушителни ситуации. Всичко е много просто: чувството за вина влече след себе си самонаказанието, самокритиката. А това, на свой ред, привлича в живота ни болката и страданията. Чувство за вина -> самонаказание -> болка и страдания.
По време на своята работа направих следното проучване. От различни хора, попадали в травматични ситуации (катастрофи, – травми, сътресения, натъртвания), в състояние на хипноза разбирах причините, които са довели до тези ситуации. Във всички случаи главната причина беше чувството за вина. Защото вината изисква наказание, а наказанието търси своята жертва.
Чувството на вина е агресия, насочена към нас самите!
Чувството за вина е едно от проявленията на горделивостта, само че в обратна посока. Това е агресия, насочена към самите нас. Човек, който се обвинява и самонаказва, има колосално чувство за собствената си значимост. Той мисли, че като накаже себе си, като си причини болка, ще промени целия свят. Тоест, в чувството за вина е заложена изначално агресия към заобикалящия ни свят.
Как се формира стремежът да се самонакажем?
Нашето „високоразвито” общество има много високи морални изисквания към хората. И възрастните искат от детето прекалено много, като не разбират, че то тепърва започва да се учи. Те му втълпяват понятия като добро и зло, любов и омраза, кое е добро и кое – лошо.
Детето може да прави грешки, но трябва не да го наказваме за това, а да му обясним как и какво трябва да научи от тези грешки. Наказанието носи на малкия човек болка и обида. А той просто се учи как да живее на този свят. Или по-точно, детето с помощта на възрастните се учи как самостоятелно да изгради своя уникален свят. Подсъзнателно то копира начините на поведение и принципите на своите учители. Вместо да го наказваме трябва да го запознаваме с нови начини на поведение в различни ситуации.
Често програмата за саморазрушение се залага от родителите още преди раждането на детето. Например, бременна жена, която се обижда на мъжа си или е унила и няма желание за живот, автоматично, без да иска това, задейства у детето си програма за самоунищожение. Такова дете ще страда и ще се мъчи цял живот, а заедно с него ще страда и майката. И само осъзнаването на причината, прошката за всички обиди и поемането на отговорност може да спре тази програма.
Как да се освободим от чувството за вина?
Първото, което трябва да направите, е ДА ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТТА ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ. Именно отговорността, а не чувството за вина. Важно е да разберете това. Хората бъркат тези две понятия. Време е да разберете, че не сте виновни за нищо. И другите хора също не са виновни. В Библията е казано, че пред Бог няма виновни. Следователно, чувството за вина е човешко изобретение, илюзия, създадена от хората. И то много удобна илюзия, която да държи хората в определени рамки. По такъв начин е удобно да управляваш хората. Това управление започва от детството, когато родителите „възпитават” децата си, като предизвикват у тях чувство за вина. Но и самите те са били възпитавани по този начин.
Те буквално карат децата си да се подценяват, да повярват, че са по-лоши от другите, че не заслужават нищо добро, защото са порочни. Подобно отношение на възрастните към децата формира у тях множество комплекси за непълноценност.
Много хора продължават да правят това, когато пораснат. Чувството за вина се превръща в навик. Те се отнасят така и към другите хора, като ги карат да се чувстват виновни. Следващият път, когато някой се опита да ви засрами, вместо да се съгласявате с него, че вие сте лош човек, се запитайте: „Защо се опитва да ме накара да се чувствам виновен? Какво иска от мен?”
В християнската религия съществува понятие за грях. Грехът е нарушаване на Божествените, Вселенските закони. Дали човек прави това съзнателно, или не – това не го освобождава от отговорност. Нарушил си закона – получаваш болест или страдание. Но това не е наказание, както се опитва да го представи религията. Това просто е резултат от определено поведение. Бог не е добър или лош. Той е просто Сила, която ни помага да живеем и да творим, да опознаваме света, да усъвършенстваме съзнанието си. Религиозните дейци се опитват да накарат хората да се чувстват виновни, като им обясняват, че болестите и страданията са наказание от Бога. Само че подобно отношение създава затворен кръг. От една страна, пред Бога няма виновни, а от друга – болестите са дадени като наказание. Има някакво разминаване. Но всичко си идва на мястото, когато започнем да възприемаме болестите не като наказание, а като резултат от нашия неправилен мироглед, като сигнал, че трябва да го променим. Тоест, държал си се по определен начин – сега понеси резултата. Ако този резултат не те удовлетворява или не устройва заобикалящите те хора, значи си нарушил Вселенските закони. Например, жената се ядосва на мъжа си и получава възпаление на влагалището. Това е резултат от неправилното й отношение към мъжа й. Ако промени отношението си, ще се промени и ситуацията. Мъжът мрази жена си – получава простатит или импотентност. Ако промени отношението си към жените – ще бъде здрав. Но понякога е много трудно да следваш Божествените закони, когато не си запознат с тях. Глупаво е да се обвинявате за някакво свое поведение. Още по-глупаво е да обвинявате за всичко заобикалящите ви хора. Ние сами създаваме своя свят. И другите хора правят същото със своите светове.
Излиза, че всичко е много просто: извършили сте някакво действие – получили сте резултат (а не наказание). Ако резултатът не ви харесва – променете поведението си (без каквото и да било наказание). И променяйте поведението си, докато не получите необходимия резултат. Получава се следната верига: поведение -> резултат -> нов начин на поведение -> нов резултат.
Простете си!
Простете си за миналото, за настоящето и предварително – за бъдещето. Вие не сте виновни. Пред Бог няма виновни.
Нашият подсъзнателен разум е пряко свързан с Бога, с Висшия разум. И затова във всяка ситуация човек винаги постъпва по най-добрия начин. Тогава струва ли си да се наказвате за най-доброто, което сте могли да направите в тази ситуация?
Още когато сме били деца, са ни казвали, че Бог ще ни накаже или че болестите са наказание. Но е крайно време да разберете, че Бог не наказва. Престанете да възприемате Бога като брадат старец, който седи на един облак и ни маха с пръст. Бог е Висшият разум, Вселената, Реалността. И тази Сила никога не наказва. Ако сами се накажем, тази Сила ни помага да осъществим наказанието си. А ако обичаме себе си, тази Сила ни дава всичко, което ни е необходимо в живота.
Лично аз възприемам Бога като Висша сила, като творец. Тази Сила твори, създава, помага ни да осъществим мечтите си. Именно помага! Вселената ни помага винаги, навсякъде и във всичко. Не трябва да делим света на тъмно и светло, на Бог и Дявол. Има Висша сила, която ни помага да осъществим своите мисли, чувства, емоции. Ако тези мисли са агресивни, ще получим така нареченото „зло”. А ако са позитивни, съзидателни, ще получим само „добро”. Дяволът са нашите пагубни, агресивни и разрушителни мисли. И чувството за вина също се отнася към тези чувства.
Доста често ми се случва да работя с хора, които страдат от чувство за вина. По правило тези хора са силно религиозни. Те смятат, че са виновни за всичко и са недостойни за нещо хубаво в този живот. Те явно не са чели внимателно Библията. А и дали изобщо са я чели? През цялата Библия като червен конец преминава идеята, че трябва да обичаме Бог повече от всичко на този свят. „Възлюби Бога с целия си разум, с цялата си душа, с цялото си сърце” – така е учил Иисус Христос. И са дадени директни указания за това накъде трябва да насочваме тази любов – към собствената си душа.
Всеки човек е частица от Бога, от Вселената. И както се отнасяме към себе си, така се отнасяме и към Бога. Ако се обвинявате и се самонаказвате, значи вървите срещу Бога. А ако сте против Бога, какво хубаво очаквате от него?
Представете си жив организъм, в който всяка клетка има специфични функции. И ако дадена клетка започне да се самоунищожава, тя престава да изпълнява преките си задължения и ще започне да трови останалите клетки и организма като цяло. Как ще реагира организмът на това? Отначало той ще се опита да помогне на тази клетка да оздравее, да стане нормална, но след това просто ще я унищожи, така че тя да спре да трови целия организъм с продуктите от своя разпад.
Любовта към Бога започва от любовта към самите нас. Научете се да обичате себе си, да се обичате с безусловна любов. Обичайте себе си като частица от Бога, от Вселената. И тогава целият свят ще се отвори за вас. Това е изкуство, на което трябва да се научите. Именно любов към себе си, а не самолюбие и егоизъм. Защото ако аз обичам себе си като частица от Бога, ще се отнасям по същия начин и към всичко и всички на този свят. Но на първо място трябва да стои любовта към Бога. А всичко останало на този свят е просто средство за натрупването на тази любов и за нейната реализация. Трябва да се научите да следвате преди всичко Вселенските закони, а след това Земните. А да умеете да следвате Вселенските закони означава да изпитвате любов, радост и щастие.
Да поемете отговорността, а не да се чувствате виновни – това означава да се научите да правите избор. Вината и наказанието не дават право на избор. А чувството за отговорност позволява да бъдат създадени нови мисли и начини на поведение. Важно е не просто да престанете да правите нещо, а да се научите да правите нещо ново, по-позитивно от старото.
По принцип, няма значение какъв избор ще направим, защото всеки избор в живота е правилен, тъй като той се предоставя и се осъществява с помощта на Висшата сила. Няма смисъл да се обвинявате за някакви неуспехи или грешки. Това няма да ни направи по-добри, но ще ни донесе болка и обида. Всеки човек в даден момент прави онова, което е по силите му и което умее да прави. Всеки действа по силата на своя мироглед. Всеки от нас има свое предназначение в живота. И не е толкова важно дали ще го осъществим в този живот, или в следващите. Някога ние сме избрали точно този свят, за да получим определени уроци. Всеки от нас има свой Път. Целта на всички е една. Ние всички вървим към тази цел и този стремеж, тази тайнствена сила ни обединява. Приемете и обикнете себе си, приемете и обикнете този свят такъв, какъвто е. Можете да изминете своя жизнен път, изпълнени със злоба, обида и чувство за вина. И това ще бъде добър път. Той по нищо не отстъпва на пътя на светеца или праведника. Но ако поемате отговорността да използвате тези разрушителни чувства, трябва да поемете отговорността и за разрушенията, които тези чувства ще привлекат в живота ви. И тогава не си струва да обвинявате когото и да било: нито себе си, нито близките си, нито правителството. Това е вашият избор.
Аз ви предлагам друг вариант. Преминете през този свят с любов. Важно е да разберете, че любовта не е по-добра от омразата. Просто Любовта е по-приятният инструмент за опознаване на законите на Вселената.
Източник: Из “Възлюби своята болест”, автор д-р Валерий Синелников
7 Коментара
Vanya staneva
07.12.2021Чудесни прегорький. Браво. Възхищавам яви се.
Благородна Гунева
07.12.2021Чудесни сте. Радвам се, че ви открих
Петя Иванова
09.12.2021Благодаря от сърце!
Малинка
24.12.2021Прекрасни сте. Радвам се че ви открих. Много полезна информация придобиха.Благословенни да сте.
Оля Босакова
05.02.2022Ива и Коко, благодаря ви за стремежа да помагате на хората по всеки възможен начин! Наистина оценявам това, което правите, особено с гимнастиката сте уникални и неповторими!
В тази статия за вината има доста добри неща, но и такива, които меко казано са неистини. Авторът има претенции за познаване на Библията, но определено нещата, които пише говорят точно обратното. За съжаление неговите объркани представи се предават и на широката аудитория!
Todiriza
05.02.2022Благодаря точни изрази,добре да ги вьзприемаме и вьрвим напред.Благодарв
Мария Зарова
20.01.2023Колко е хубаво,че ви има!